Река, смълчана под върбите,
по вечния си път бълбука...
Обрасла с мента и ракити.
Аз всяка вечер идвам тука.

Присядам на брега и пия
с очи водите ù зелени.
Стада по залез тука мият
копитата си уморени.

И чановете медни пеят
над притъмнелите полета.
Мълчи реката и люлее
душата скръбн